24 dic 2006, 11:26

НЕ ПОЗНА ЛИ В МЕНЕ ПРОЛЕТТА 

  Poesía
691 0 12
Не позна ли в мене пролетта,
дойдох от зимен сън да те пробудя
с усмивката от хиляди слънца,
едно невероятно чудо.

Венец в косите ти закичих,
с цветни аромати все любовни,
вратите на страстта отключих,
нали за есента не сме виновни.

Донесох песента на славея,
меден глас в зорите тъжно пее,
даже силния е като слабия,
за свидното докрай милее.

А пред прага ти е още тъмно,
поне светулчица да ми присветне,
че пак ще падна в стръмното,
но може би така ще ми олекне...


© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??