Ти не си тук, но всеки миг,
когато си кажа: "Няма те", трябва да се примиря,
все едно чувам гласа ти, който ми казва:
"Не предавай любота. Мила, ти можеш, бори се!
Така, с този глас вървя, боря се и мъчно защитавам любовта,
и питам се дали сега и в твоята глава отеква моят глас в нощта?
Дали ме чуваш ти сега, дали моите сълзи сега сънуваш ти, защото
аз плача много, аз плача силно, аз плача мъчно.
Не предавай любовта! Това ли искаш да ми кажеш ти сега?
Бори се с онези, които на пук на теб и мен искат да ни разделят.
Това ли е, кажи? Или може би не е? Може би аз напразно се надявам, че ти, че аз, че ние някога можем отново напред да вървим!
С добри пожелания Джули