Остави ме сега сама,
отдавна свикнах аз със самотата.
Приех я вече като моя приятелка
и пред нея си разкривам душата.
И макар че не винаги ме разбира
и често приема мъката ми на шега,
тя заедно с мен в тъмнината се взира,
когато те търся, изпращайки нощта...
Остави ме сама сега,
излекувах завинаги дълбоката рана.
Заключих спомените някъде в паметта.
Там до последния дъх да останат... ...