tanq_mezeva (Таня Мезева)
1600 21363
24 may 2011, 23:22

(Не)прикачена душа 

  Poesía » De amor
938 0 13

Като с кука към теб прикачена,
прозвънявам, когато звъниш
и мълча в тишина притаена,
щом горчивата болка таиш.

Плисвам обич, когато усетя
светлината в искрящи очи,
но заключвам душата смутена,
тъмнина щом се там възцари.

По детински лудувам на воля,
щом отпия от извор студен,
и играя измислена роля
със облака...  в сивия ден.

Като кука, към теб прикачена,
е душата, зависим бокал.
Щом прелее  с любов, вдъхновена
ще изтръгна пирона без жал.

И тогава... по-волна от птица,
пак свободна до теб ще летя.
Прикачена, не!... Не и в тъмница,
ще възпявам за нас любовта.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??