Отиваш си оттук, казваш ти,
обръщаш глава - за последно твоето красиво лице.
Прахта под краката ти танцува
танца на последното сбогом.
Ти не принадлежиш на тая грозна земя, зная това,
обръщаш глава за последно, но вече няма лице.
Ти си само душа,
душа, която пее песента на една невъобразима красота.
Силует сред прахта, туй е това, което си -
прозрачна светлина в прахта.
Прахта на измрелите ти мечти и надежди,
иди си... ти не принадлежиш на тоя грозна земя. ...