28 abr 2011, 10:14

Не просто жена 

  Poesía » De amor
1932 0 22

Ухае на приказка днеска денят ти...

Ти бавно събличаш воала – тъга

и виждам те, както те срещам в съня си –

усмихнато утро... Не просто жена!

Обичам морето на теб да мирише,

щурец да си в мойта душа през нощта...

Обичам и вятърът... да те съблича –

и слаба, и силна... Не просто жена!

Понякога скривам се в лунна пътека...

На остров съм... Робинзон. Сам на брега...

Но с прилива сещам – в живота ми леко

пристъпваш на пръсти ти – моя съдба...

Прозрях съществото ти – атом любовен...

Ей тъй – босонога, прозрачна в нощта,

довята от вятъра – Ангел съдбовен...

Мечта в суетите... Не просто жена!

Далечен е островът... Дните са сиви

и дъха на пясък, море и... гора...

А ти си там – в ятото гълъби диви...

Съдба си ми, зная... Не просто жена!

 

Николай Дялков

гр.Тополовград,

Април, 2011год.

 

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??