16 oct 2019, 21:52

Не просто равносметка... 

  Poesía » De amor, Del paisaje
421 0 2

Не просто равносметка...

 

Аз някога във гняв необузда́н

разкъсах спомените в равносметка късна

и разпилях по вятъра, но там:

той без да мисли – просто ги разпръсна...

 

А вятър ако нещо разпилее

не връща сам по пътища обратни –

и любовта , безумецът, ще вее,

но вече из простори необятни!...

 

Замръкнали сега в една Пустиня,

сме само двама – аз и Вятъра

и тъжно е, че всичко просто мина,

а разпиляното се пръсна по Земята!...

 

* * * * * * * * *

 

... Но във Душата ми Пустинята нахлула:

огромна и отчайващо зловеща –

напомня ми, че някога похулих

най-чистото, което имах!...

 

... И боже мой, как не пожалих нещо!...

 

 

16.10.2019. / Някога в Пустинята

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??