31 ene 2008, 22:16

Не пуша 

  Poesía » De amor
737 0 3
Не пуша. Вече.
Не съм опитвала отдавна,
навярно от предишната ми драма.
От нощите, когато неприлично
често не заспивах вкъщи,
когато се страхувах да те влача
през живота си, та чак до рая.
Когато вече всичко беше ясно
и трябваше да стигна с тебe края.

Тогава и не можех.
Не можех нищо. Липса на прецизност -
по болниците вечно подарявах кръв.
Ту ходех в бялото, ту някъде отвъд;
ту с тебе бях, ту вътре в теб.
Тогава просто нямаше да мога
да впия нокти в гърдите ти, да падна
да те моля, ако ще на колене!
Не бих могла да те прилъжа тъй добре.
Не бих могла да се преборя... О, дете!

Сега не пуша.
Просто не обичам в дима очите ти да виждам.
Отдавна вече не си това момче,
за което сред шубраците все тичам.
Сега не пуша. Вече.
Разбери, не бих могла отново да обичам.

© Обичаща Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не пуши, но обичай!Поздравявам те за хубавия стих!
  • "когато се страхувах да те влача
    през живота си, та чак до рая.
    Когато вече всичко беше ясно
    и трябваше да стигна с тебe края"

    СТРАХОТНО!
  • Браво! А аз ги спирам по 10 пъти в годината и пак си пуша... Хубаво стихотворение!
Propuestas
: ??:??