14 mar 2007, 21:27

Не първата - детската любов е истинската 

  Poesía
1257 0 3
Влюбих се в тебе, когато бях дете.
С искрени чувства всичко ти дадох.
А ти, разбира се, ми го отне,
а не разбиращата аз, се радвах.
Малка бях и всеотдайна.
Себе си сама погубвах.
Мина време, но незнайно как любовта по тебе не загубих.
Много рани ти простих, много грешки и аз направих.
Признавам - ти ме победи, защото ми донесе "Детска радост".
Ти първи ми откри света,ти първи ми показа ножа.
След това ми го заби със изумителна тревога.
Много време мина от тогава, аз и ти се променихме.
Но онова чувство в гърдите ми - вярвай, същото е!
Всяка рана пак ще ти простя, всяка мъка пак ще преживея,
ти само си подай отровната ръка и остави ме детска песен да ти пея.
Остави ме с детската любов да те обичам,
остави ме да съм истинска сега.
Други дрехи няма да обличам... дете съм още, приемай ме така!
И се моли любовта ми винаги да е детска, за да те обичам без граница.
Защото детската любов е истинската, първата е само номерация.


© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??