Не разбирам какво се случи с нашата любов?
Виждам те-
Твоята кафява кожа свети на слънце.
Виждам,
че ходиш бавно и се усмихваш на всички.
Мога да ти кажа,
че любовта ми към теб все още е силна.
Твоят глас беше вълшебен,
като песента на птичките в летен ден.
Очите ти са най-ярките от всички цветове и звезди.
Не искам никога да обичам друга.
Винаги ще бъдеш мойта любов,
мойто бонбонче с ликьор.
Затова,
от както ме остави преди месеци,
дъжда не е спрял и се загнезди
завинаги в сърцето ми.
© Емил Богданов Todos los derechos reservados