Няма да забравя онези дни,
в които в очите ù блестяха сълзи.
Усмихваше се тя насила,
засияваше, когато го видеше да идва.
Не забеляза обаче любовта ù,
не разбра как копнееше го тя.
Не забеляза чувствата ù искрени,
не знаеше, че плаче за него през нощта.
Тя забрави го вече,
но той нея - не.
Какъв обрат на съдбата,
той търсеше път до жената.
Той казваше ù, когато имаше възможност,
че я обича, но тя не го разбра.
Накара го да опита от тази трудност -
да обича и копнее омъжена жена.
© Пролетното момиче Todos los derechos reservados
Силвана сигурно също го е познала...
Това е...
Много е хубаво!!!
Стихотворението