Не знам как те загубих,
живях в буден сън,
загърнат в заблуди,
бях аз и не съм.
Беше красив блян,
аз на тебе нужна,
ти от мене желан
удавих се в чувствата.
Изричах нелепи лъжи
и сега съм призрачен кораб,
без платна и витло дори,
без капчица воля.
Открих те, а после сама,
те отпратих и ти тръгна,
сега съм кораб, без капитан,
акостирал на пристан безлюден.
© Илонка Денчева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »