Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
14 ene 2012, 13:07

Не ревнувайте 

  Poesía
1125 0 12

 

Не ревнувайте, слънчеви здания,

не помръквайте, рано ранени.

Още слънце ще има да хванете,

преди залезът да ви го вземе.

Вижте, още ви махат дърветата

и протягат приветливи клони.

Не ревнувайте, здания светли,

не присвивайте устни-балкони,

ако нещо не може да имате.

Чуйте колко усмихнати стъпки

ви говорят – не ви ли разсмиват те,

тези хора двукраки, двуръки,

със очи и сърца, и вълнения,

и изобщо със всичко човешко?

 

Ах, кажете, защо точно нея

вие искате само да срещате?

И защо точно нея обичате

и я страдно от мене ревнувате?

Тя е моето скъпо момиче,

затова час по час се целуваме,

затова се държим за ръцете

и се смеем, щом погледи срещнем,

и лицата ни светят ли, светят,

и с незрими флуиди си шепнем.

 

Не ревнувайте, каменни здания.

Ние скоро ще стигнем до вкъщи

и след дневните си разстояния

своя вéчерен огън ще стъкнем.

Ще изчезнем от вашите погледи,

ще останем сами с любовта си.

Не ревнувайте, здания горди.

Ние просто сме двама. Така си е.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дари, благодаря ти. Много! Вече работя по въпроса. С твоето насърчение съм още по-амбициран!

    Розита, ти усещаш стиховете ми както никой друг. С теб доосмислям нещата и се чувтствам окрилен! Толкова е хубаво, че си тук! Винаги е хубаво.

    Благодаря на всички!

  • Хареса ми стихът ти, Вальо!
  • Логнах се само, за да ти кажа, че тази поезия най-накрая трябва да бъде издадена в книга, Вальо! Ако имаш още съмнения по въпроса - питай Симо. Той също ще потвърди, а ти нямаш основания (пък и смееш ли? ) да не му вярваш! Нали?
  • Все едно съм се озовала в някаква паралелна действителност и почти очаквам някой блок да ми помаха с антена или да ми кимне с комин
    Не се сърдиш, нали? Сякаш изгледах късометражен филм и видях как двойка влюбени се прибира през градските лабиринти у дома, при своята любов.
    Много светло стихотворение
  • Щом сте двама, страшно няма!
    Поздрави!
  • Те,зданията,не ревнуват,Вальо...само живеещите в тях....
    Мечтаят си за флуидната ти зараза...
  • И останете така, заедно. Завинаги! за да я има тази страхотна твоя поезия, Смиф.За да вълнува сърцата и да носи светлина.
  • Нежно и интересно поднесени чувства!
  • Много е... живо. Прекрасен свят си изрисувал тук, свят за двама, около които всичко грее, диша и се вълнува.
  • такава светлина се лее от това стихотворение
    хареса ми и как си разделил стиховете
  • !!!
  • Красиво и слънчево стихотворение. Хареса ми.
Propuestas
: ??:??