Защо му е на времето часовник?
То никого не чака и не гони.
То в цялото пространство е бездомник.
Сълзите сме му, хора, то ни рони.
От радост? Или повече от болка?
Отронва ни и със усмивка крива,
в поредната си земна обиколка,
спокойно от лицето си отрива.
Приятелю, сега сме аз и ти.
Две живи капки, още ни търкаля.
Но ще ни видят – падащи звезди.
Не са ли те сълзите му? Не са ли?