Не само днес се връщаш, всяка нощ,

дори да си била на километри, мили,

в сърцето ми, в съзнанието, дори и остри като нож,

забиват се всички думи някога изказани.

Дали обичам те, дали тръгни си,

отблъскваш ме, желая те, иди си ...

Противоречия навсякъде и чудя се понякога

любов ли е било или прикрито посегателство

над чувства, зарастващи рани, отминало предателство ...

Не само днес се връщаш, всеки час -

усетя ли невидимото ти присъствие и чуя ли въображаем глас

понякога си казвам - полудявам,

но знам че всъщност тайно се надявам

и ти да ме усещаш, чувстваш, срещаш

рано сутрин докато се сресваш

или по обед, както си преследваш

поредна цел с неясен край ...

Не само днес се връщаш, всеки миг ...

във който дишам, смея се, пресичам

на червено, купувам ябълки, прибирам се 

... на тихо.

Тогава пожелавам и кавги, и спорове

и изблици на слабост,

грубост,

пред мълчаливото мъчително отсъствие ...

Но ти се връщаш само за присъствие ...