(не)сбъднат сън

elituUu (Елица)
65 111

26 ago 2010, 15:57

Poesía

592 0 3

Годините летят като подгонени,

но теб ми връщат, за да ме убиват.

"Останаха ли сълзи непроронени?" –

посочват ме със пръст и се присмиват.

„Изпратихме ти хиляди любови,

сама избра душата си да скриеш,

сама реши света си да отровиш

и в спомените жадно да се впиеш.

Сама не се опита да забравиш,

а имаше възможност на тепсия.

Сега проклинаш Бога и го мразиш –

защо ти прати тази орисия?!

И търсиш този, дето се е вричал,

че с времето и него ще забравиш,

а после питаш се кога те е обичал,

че цял един живот да му оставиш.

И искаш спомена назад да върнеш

или като с гума да изтриеш.

Да можеш за последно да го зърнеш,

а после до безпаметност да пиеш.

Но с порив нов живота си да вдишаш,

щом слънчевите ласки те обгърнат.

И с нови сили други да обичаш –

той сън да е, но никога несбъднат!”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.