Не се нуждая от слънце, за да те намеря,
усмивката ти лъчезарна е моя светлина
тя пътя ми осветява, от щастие треперя,
улавям я в тази зловеща тъмнина.
Не се нуждая от компас, за да те намеря,
сърдечния ти ритъм учестен усещам,
от забързаните удари свои се променя,
нетърпение ме обзема, да те прегръщам.
Не се нуждая от вятъра, за да те намеря,
гласът ти нежно из въздуха ми шепне,
изчакай ме само миг, ще дойда за вечеря,
когато луната ярко изгрее и блесне.
Но ако аз никога не те намеря,
защото е възможно и допустимо това,
едва ли някога ще мога да го преживея,
душата ми тогава ще те открие сама...
© Лорита Todos los derechos reservados