Там, далеч от всички други

някъде, където дори не трябват думи.
Срещнах те и мигом онемях
и разбрах, че за теб създаден бях.

И всичко беше чудно,
говорихме спокойно и не беше трудно.
И да харесвах те безкрайно,
но пазех чувствата си тайно.

В какво се влюбих ще попиташ?
И ще кажеш че не го разбираш!
Но тогава гордо ще застана и ще кажа
как в сините очи душата ми потъна ще покажа.

Как от раз с красивата усмивка ме плени,
как се влюбих в сините очи?
Как седях и пазех всичко вътре в мен,

с което се измъчвах всеки ден.

Но дойде и този ден съдбовен,
а и въздуха бе някак си любовен.
Небето беше чисто, синьо.
Всичко беше като теб, красиво.

Но какво се случи не разбрах?
И как времето си пропилях?
Опитах се да те целуна, а ти се дръпна
и моя свят отвътре преобърна.

И какво направи, като каза че не искаш с мене в рая,
а искаш пак сама в дяволската стая.
Но помни , че аз ще чакам този ден,
в който ще се върнеш ти при мен!