Не се отучих

17 abr 2016, 10:20

Poesía

479 0 2

Слънцето изгрява и залязва.
Дните като пумпал се въртят.
Опит, младостта ми забелязва
в извървения житейски път.

Календарът, времето отчита,
то подобно птиците - лети.
Само огледалото попита,
от къде са белите коси.

Питах се, какво да му отвърна.
В питането, времето не спря.
Белота, главата ми прегърна,
а косата много оредя...

Но така е, ангел да ме вземе.
Всеки следва свойто битие.
Нижат се успехи и проблеми.
Времето ми слага колие.

Опитът ме радва и ме спича.
Времето от младостта краде.
Но не се отучих да обичам
и да вярвам в двете си ръце.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

cvqt (Цеца Тодорова)

2016-04-17T21:17:33+03:00

Абсолютно вярно е! Днес ставам на ...53г. и чак не ми се вярва, но си е така - неоспорим факт!
cvqt (Цеца Тодорова)

2016-04-17T11:09:43+03:00

"Календарът, времето отчита,
то подобно птиците - лети.
Само огледалото попита,
от къде са белите коси."