...
Така се получи – далече е,
отплува по „речните“ устни
със своите клетви за вечност,
с мечтите, които пропусна.
А сладко-горчивият вятър
разнесе болезнено липсите
с тревите от късното лято,
с любовите им „до поискване“.
Останаха фини, но белези
и тук-таме „хладни“ наречия.
Събуха се тихо и влезнаха
мечтите, но леко облечени.
© Анастасия Todos los derechos reservados
Поздравление!