Не се разказва болка, а търпи

17 dic 2014, 21:29

Poesía

383 0 3

И този празник ще задраскам аз.
Вместо гирлянди ще редя слова.
Ще си говоря с вътрешният глас,
защото ще съм с него вечерта.

И залъкът съвсем ще ми горчи.
Гърмежите ще заглушат плача.
Луната ще празнува със звезди,
но аз съм емигрант, а не Луна.

Ще гледам снимки, колко е добре
на всички, дето вече са си вкъщи.
До пот ще стискам двете си ръце,
вместо със тях сина си да прегръщам.

На празници, в чужбина най-тежи.
Пропуснатите мигове убиват.
Не се разказва болката. Търпи
я онзи който в нея се намира.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-04-03T10:58:47+03:00

Прекрасно, нечовешко откровено! До болка изречено, почуствано и преживяно! Харесах с пълно 5!
Ilich (Владо)

2014-12-18T15:40:37+02:00

Да, не всички се веселят по празници.
Мисля, че добре си успял да предадеш емоцията, стихът е стегнат, езикът - образен, без излишни метафори.
Едно предложение само - ако замениш "вместо със тях" (трета строфа, четвърти стих) с "наместо с тях", ще запазиш ритъма на стиха.
rajsun (Райчо Русев)

2014-12-17T23:11:37+02:00

!