Не се събуждай, обич.

Прости решението ми

да се сбогувам без очи.

Егоистично е,

но нека само мен да ме боли.

Разминахме се.

Избрахме грешна гара

за срещата на своите мечти.

Премръзнали от грешките предишни,

повярвахме във падащи звезди.

За тебе знам,

бях пристан от въздишки.

И мислите ти слушах

без умора до зори.

В ръцете ти надежди,

светли като птици,

рисувах, за да си щастлив,

но само... ти.

За себе си

аз нищо не поисках.

Стигаше ми

пламъкът да не угасва

в твоите очи.

Да съм ти приятел,

любовница, дори сестра,

приемах със охата,

но щастлива бях ли? -Не!

Не беше даже и... почти.

До леглото ти

целувка със въздишка

ще оставя.

С молба

решението ми

без болка да простиш.

И нека птиците те будят

със усмивка

от спомен,

който няма да горчи.

Прости!

Това съм аз:

                    Обич

(както ме наричаш само ти)