Натиках си във устните усмивката
и стиснах зъби, докато зарасне.
Вратите все се удряха в мечтите ми
и празни стаи ми крещяха да порасна.
Зашлеви ме баща ми през усмивката,
една точилка обич ме полази.
Сложи на масата онази кана истина,
която ни подсеща, че се мразим!
Отпихме днес. Остатък от усмивката
подхлъзна се и вляво се подпира,
по калния дувар, на село в къщата,
където даже люлката умира. ...