Че ме искаш, казвал си го и преди,
а сега какво, играеш безброй игри!
Може би си мислиш, ще се моля,
с надеждата за теб да се преборя.
Но вярвай ми, не си единствен, осъзнах,
едва ли ще имам сили да те гоня.
Изневярата ти, най-тежкият ти грях,
друг ще утеши, когато съм готова.
А сега върви си, моля те, върви!
Сама, с болката ме остави!
Няма смисъл с думи да те спирам.
Сърцето ми, по тебе дълго ще боли,
а казват, че последна надеждата умира!
© Мира Todos los derechos reservados
Може би си мислиш, ще се моля..
В сърцето си играеш хиляди игри,
с надеждата за теб да се преборя.
Но вярвай ми, не си единствен, осъзнах,
едва ли ще имам сили да те гоня..
Изневярата ти, най-тежкият ти грях,
друг ще утеши, когато съм готова.
А сега върви си, моля те, върви!
Няма смисъл с думи да те спирам.
Сърцето ми, по тебе дълго ще боли,
а казват, че последна надеждата умира."
Можеш да преработиш този вариант на стиха!
Когато хората изпитват ярост към някого са склонни
да напишат какви ли не чудати неща, но това, което си написала
ти, не е поезия. Има още много да се преработва, дори варианта, който ти дадох като идея, защото смисълът на стиха.. от части липсва.
Не го казвам с лоши намерения, нищо лично, но ако не се стараем в изкуството си да бъдем уникални и различни, ще останем незабелязани!
Поздрави и усмивки !