Свикнах да те нямам,
в душата ми е като в църква.
Покой и тишина
те чакат да се върнеш.
Че и времето е спряло,
да чака теб и мен.
Че всичко е избледняло
и мрак е всеки ден.
Извъртам глава да не гледам теб и нея,
задържам дъха си, как да живея?
Все нищо ми няма,
а всъщност всичко ми е. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse