Не си отивай есен. Остани.
Там няма никой в тъмната гора.
Ще късат роклята ти клони и бодли
и ще се чувстваш бедна и сама.
Красива е тъгата ти. Блести
в очите ти кафяви на сърна
и ще изчезнеш както хиляди преди,
заровила сълзите под листа.
И само вятърът, тоз медиен вей прах,
ще рови в тях за жълти новини,
аз каня те в душата си без страх
и колкото си искаш остани.