25 feb 2009, 17:05

Не си отивам 

  Poesía » De amor
839 0 32

Музика>>>

Пристъпвах нестинарски по жарта.
От огъня краката загрубяваха.
Като ревнива, влюбена жена,
ръцете от прегръдки отмаляваха.

Ти светеше по-ярко от Луна
(и слънцето пред тебе се снишаваше).
Преглъщах всяка падаща звезда,
която на челото ми поставяше.

Не ме усещаше. От толкоз топлина
молитвите превръщаше в раздаденост.
В смиреност мисълта ми залиня.
Изграждах си стена от неизказаност.

Душата си пред тебе разсъбличах,
а болката остана в премълчаното.
Не си отивам. Вече коленичих.
Дано не се загубя в разпиляното!


© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??