Не си простила

25 oct 2013, 10:47

Poesía

480 0 4

Играх живот. А игра ли беше всичко?
Сънувах брод. И в съня си падах ничком.
Играх без теб. И вътрешно крещях от уплах.
Пристигах клет. А стъпките отронвах вкупом.
Но бе хазарт. И изгубих всички карти.
Това е старт... онзи, предвещаващ старта.
Сега съм тук. Пак живея с нови сили.
А ти си с друг. И чувам те: - Не съм простила!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Не си простила

Искате да прочетете повече?

Propuestas