fire_lovka (Габриела Симеонова)
15 44
17 jul 2008, 10:24

Не си с мен 

  Poesía » De amor
1049 0 7

Когато те докосвам, си студен,
в мислите си не си с мен.
Прегръщаш ме, но някак отдалечен...
и все пак можеш да си нежен.

Ледените устни страстно целувам,
всяка нощ теб сънувам.
Тази любов ме кара да съществувам.
Не искам без теб да отпътувам!

Но ще си тръгна... един ден,
защото ти не си с мен.
Тъжна съм, когато виждам погледа ти ужасен.
Винаги си толкова притеснен...

Гледам в твоите очи -
няма ги игривите искри.
Някога блестеше лицето ти,
когато усещаше сърцето ми.

Някога светът ми бе прекрасен,
но е мрачен и тъмен,
когато ти не си с мен,
липсва му онзи блясък мигновен.

Не тупти така бързо моето сърце,
няма я топлината на моето слънце.
Усещам, че има друга в твоите ръце,
че само за нея грее твоето лице.

© Габриела Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Който не е с теб, много губи! Бъди силна! Поздравления!
  • Красива е дори и тъгата изразена от теб!
  • Само велики хора като теб, могат да пишат велики и красиви творби като тази. Продължавай в същия дух!
  • Изразяваш се великолепно, мила Габи! Поздравче! Много ми харесва творбата ти.
  • Познато и изживяно, но мисля, че има нужда от преработка, но автора да си реши дали е нужно или не.
  • няма бъдеще назад мила... и все пак-дано не си права.
    хубав стих..познат,преживян.
    прегръщам те
  • Добре дошла!
    И успех по-нататък!
Propuestas
: ??:??