Страдаме за всеки час,
който прекарвате далече от България.
Но ще се завърнете!
Аз вярвам в това.

Всеки, чул за вашата трагедия,
проронва мъничка сълза,
но не от съжаление,
а от съпричастност и тъга.

Всеки ден прекарвате в отчаяние
и подложени сте на нечовешко страдание.
Но знайте, не сте сами,
всеки българин за вас тъжи.

Не говоря празни приказки,
а наистина вярвам в това.
Някои хора може би ще кажат, че наивна съм,
но надеждата ми не ще угасне никога.

Надявам се, че и вашата надежда още гори
и сили имате да продължите да се борите.
Надявам се, че не сте забравили своите мечти
и щом се завърнете, ще ги изпълните.

Освен да ви вдъхна кураж,
какво друго мога аз да направя?
Всичко давам за вас,
че вие не сте заслужили това страдание.

Не знам моите думи дали ще помогнат,
дали някой с тях аз трогнах,
но аз туй чувствам
и искам да знаете, че съм с вас.

И аз, и хиляди, даже милиони,
всички мислим за вас.
Вие станахте част от семействата ни
и страдаме, както бихме страдали за тях.

Може би ще си помислите,
че казах много силни думи,
но аз съм просто искрена
и наистина тревожа се за вас.

И в епилога си ще кажа,
че пращам ви своята душа,
своята надежда, за да повярвате,
че скоро ще получите своята свобода.