25 sept 2008, 20:46
Не стига
Изплакала съм всичките ти сънища,
за моите не стигнаха сълзи.
За себе си не скътах даже чувства -
при тебе са, но ти ги задуши...
От липсата на въздух не умирах,
макар че в мене дяволски боля,
издигах се нагоре недолюбена
на птиците да бъда пак сестра.
Да не погледна колко е дълбоко,
да не остана само тишина,
била съм винаги високо -
сега ли да се принизя?...
Неведома и още непогубена
опитвам се сама да продължа,
да не обичам като тебе разпокъсано -
животът ми не стига за това.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
много тъжно...много хубаво...страхотен финал...с обич.
-
Страхотно е!!!
-
Прекрасен финал!!!
Геви*! -
Прекрасен стих!!!
Поздрави! -
Браво!Хубаво послание, не се принизявай, за да достигнеш до някой-нека той се издигне до теб
-
"Неведома и още непогубена
опитвам се сама да продължа,
да не обичам като тебе разпокъсано -
животът ми не стига за това."
Страшно много ми хареса..толкова истински и искрено казано ..просто..нямам думи!..Нистина..Поздрави и
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
за моите не стигнаха сълзи.
За себе си не скътах даже чувства -
при тебе са, но ти ги задуши.
Тъжно е, но ти си силна, ще оцелееш!
Прегръдка!