Кiara (Киара)
182 300
19 jun 2009, 12:21

Не стига само... любов 

  Poesía
736 0 5

Начесто чупих сърцето ни.
Огледални късове страх.
И заобичах до сол
да събирам. В очите.
Ожулени сенки
на изхабената Аз.
Все по-често не вдишвах -
морето ни.
Примигващо лилаво до стария фар.
И на толкова много недели
изтрих „Не”-то,
за да прилича на мъртвото „Да”.

Аз знаех…
Пресъздавах ръцете ни
в стрелки 

на повреден компас.
И губейки хоризонти, посоки…
Останах Среда.
Без Начало. Без-Край.
И някак –
предпоследно
залъгах с кехлибарени пясъци
почернялото юлско небе.
И всяка близост обходила
мнимо душата ми
е незавършен олтар
от  твои  ръце.     
До толкова
дълго
предвкусвах какво ще е…
Да бъда. Без белези.
Да бъда. Отвъд.
И пулсът ми - гладка неточност -
опарен проходи със смисъла -
сам.
От чупливост -
научих очите си.
Все по-често не разбирах
думата - Той.
Най-високо бях днес.
Отобичаща… Шепнейки.
На онова (вече) чуждо лице-храм.
                                

 

 

 

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??