Начесто чупих сърцето ни.
Огледални късове страх.
И заобичах до сол
да събирам. В очите.
Ожулени сенки
на изхабената Аз.
Все по-често не вдишвах -
морето ни.
Примигващо лилаво до стария фар.
И на толкова много недели
изтрих „Не”-то,
за да прилича на мъртвото „Да”. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.