Този път няма да е стих,
ще бъде вик на душата.
Крясък безмълвен и тих,
обрисувал във рими тъгата.
Че до вчера с надежди живях,
а днес... Днес си погребах сърцето.
Сам с ръцете си голи го взех,
изтръгнах го от гърдите горещо.
Сега като призрак вечер ще идвам
и тихо ще те гледам как спиш.
Лицето твое нежно ще милвам,
макар че до други лежиш. ...