Не свикнах
Никога не свикнах със тълпата!
Със сивата, безличната тълпа!
Тълпа обречена на тъмнината,
жадуваща искрица светлина!
Не свикнах никога със сивотата
на тъжната, отчаяна река,
обречени души на тъмнината
търсещи във мрака светлина!
Не свикнах с обещания, че утре
щяло да е по-добре от днес!
Защото днес е вчерашното утре,
а утре ще е миналото днес!
Не можах да свикна и да вярвам
в празни думи, клюки и лъжи!
Научих грешките да не повтарям
и да преглъщам своите сълзи!
Не се научих на любов без чувства,
без обич, без изгаряне, без страст!
Научих болката на друг да чувствам
и на гнева си да не давам власт!
Научих, че животът е прекрасен
когато си обичан и желан!
Научих: пътят ти ще бъде ясен
когато е от Бога начертан!
Грешил съм! За това не съжалявам!
Направил съм каквото съм решил!
Научих се от залъка да давам!
И винаги със друг съм го делил!
Не свикнах със предателство, с измяна!
Не свикнах с лицемерната тълпа!
Не свикнах с обещаната промяна!
Не свикнах със дребнавост, суета!
Не вписвам се в графата „идиоти“!
До тях не съм дораснал, може би!
Но важно е, че всеки във живота
за всичко някога ще си плати!
18.03.2024 г.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados