Рано е за сбогом,

късно е за чудо.

Стъпвам на въжето,

пия биле лудо.

Ти изтичаш,

бързей към река.

Слънцето прежуря,

с жълтата си четка

скоро ще покрие

буйната трева.

Ще ми се отсрочка,

в тебе да се скрия,

мълком и за кратко

да те задържа.

Лунната пътека

да е само моя,

утрото отново

да искри с роса.

Тръгваш си, нехаеш,

приказно и вечно.

Не за мен, за други

готвиш чудеса.

Смисъл ми подсказва

пътят на водата.

Искам и не мога

да те разбера.