Не съжалявам за отминалото време,
макар че сипе във косите ми снега.
Не може младостта ми то да вземе -
минавал съм под слънчева дъга.
А преживях разтърсващи любови
със вярата, че Тази е до край.
Не бяха. Но не трупаха отрови,
а всяка бе един различен рай.
Надежди имах, блянове, копнежи,
изчезващи в простора като дим,
но други в мен се раждаха, понеже
духът човешки е непобедим.
Разделях се с приятели и хора,
дарил им щедро свойта топлина -
и болка имаше в душата ми и горест,
но те не се превърнаха в злина.
Не взех навярно всичко от живота…
Кажете кой достатъчно е взел.
Желанията просто нямат квота,
но всеки с право има своя цел!
Аз стигнах там, където ме отведе
избраният от мене труден път.
Не съжалявам за отминалото време!
Изкачвам се. Пред мене е върхът.
25. 12. 2013 г.
Русе
© Румен Ченков Todos los derechos reservados
няма омраза. Другото е обичане.
Сбогом, Поете!