Бях наричана каква ли не, коленичих даже в твоите нозе. Страх сърцето ми обвзе, когато ти откъсна моите криле. Бях като малко дете, когато споделяхме миговете. Не съм онази предишна! - за теб малка, но отлична. Не съм каквато искаш ме ти! - нали не наранява сърцето ти?! Не съм каквато искам да бъда! - нито се стремя към това. Не съм изгубила пътя, но търсех спокойния дом. Не съм много - но мъничко знам! Не съм била когато теб те боли, не съм споделяла твоите дни. Не съм била при първия ти смях, но когато те чух и аз се разсмях. Не съм била никога така! Ти промени в мен мисълтта. Не съм се борила, но за теб бих преобърнала и света. Не съм нищо, което си, но допълвам самотата ти. Не съм цвете, което чакаш да цъфне - аз съм момиче влюбено в теб. Не съм птица, летяща високо в небето - аз съм любовтта на сърцето във мен. Не съм нито облак вълшебен! Не съм нито слънцето ярко! Не съм нито луната искряща! Не съм звездите в нощта ти блестяща! Аз съм тази, която идва нощем в съня, за да срути във тебе покоя и да те извади от зноя. Аз идвам, за да те направя своя! Обичам те, любов моя!