Одрах си кожата (биологичната)
и заших си новата (която ти харесва).
Скришом изплаках най-горчивото разочарование
и потърсих в погледа ти одобрение (с погубващо ме мълчание).
Аз усмихнах се сценично,
а ти удовлетворително (видя шедьовъра си).
"Хубава ли съм сега?" - запитах те цинично.
Ти с гордост поклати глава повелително.
Боли, когато се движа, говоря, дишам. . .
Боли от изкуственото АЗ!
Себе си съм, когато към слънцето тичам
и то разтопява сетивата, обгърнати в мраз. ...