Не съм дошъл...
Не съм дошъл на този свят
като през чуждо да премина!
Цвета ми да е ялов цвят!
Да ме забравят за година!
Аз искам да ме сочат с пръст,
когато покрай хора мина!...
Да нося своя тежък кръст...
Да имам собствена пъртина.
Да кажат, че съм бял Човек.
А не на някого подлога…
Не съм хъшлак или зевзек…
И да помагам „де що мога”...
От чувства щом съм поразен,
аз търся начин да помогна!...
Яда си да потъпквам в мен.
И искам камъка да трогна...
Живеем ние в свят суров...
Не може никой да ни трогне!
Тук само силният е прав…
И няма кой да ти помогне!
© Христо Славов Todos los derechos reservados