Когато вече съм в средата на живота
и мисля си, че всичко е наред.
Оказва се, че среща ме съдбата
с непоправимото в тоз момент.
Създала съм свой дом, семейство!
Отгледала съм две хубави деца.
С приятели е пълно житието
и имам вече време и за мен!
Но сякаш всичко в миг ми бе отнето.
Проклинам този черен ден!
Какво да правя? Как да продължа?
Ще мога ли сама до края да се справя? ...