НЕ СЪМ ИЗМИСЛЕНА
И само в часовете,
когато много ще си сам,
когато радостта от теб избяга,
и въздухът не стига в твоите гърди,
тогава може би единствено
ще съм за тебе глътка
жадувана, потребна красота.
До думите ми докосни се,
до нежността, която пее в тях.
Единствено, единствено тогава
ще мога да те приближа
и тихо с обич да ти кажа:
Не съм измислена!
Мен тук ме има!
Съществувам!
Аз чакам те на същата земя.
© Елена Бързева Todos los derechos reservados