Самодива (Вики)
535 5979
31 may 2016, 20:33

Не съм орисница 

  Poesía
621 0 7

Добре дошъл. Какво те води в моята
претъпкана с пространството къщурка?
Не вярвам да ти липсвам. Сред пороите
все още съм разпръсната. И щура.

Не мога да удавя пустотата ти.
Не се побира в чашата от чая.
(Сърцата на довчерашни приятели
оказаха се черни дупки - зная.)

И знам - тежи ти страшното проклятие
безумно да се луташ в световете си,
да търсиш лек за здрави възприятия
и да не вярваш в хора или крепости.

Защо си тук?! Забрави ли магията,
прокраднала се в думите ми дрипави?
Не всеки път е твой, но без стихиите
не струва пукнат грош. Напразно скитане...

Изплаших те, нали? Но аз през времето
пренесох непокорството на бродница
и още с ветровете пръскам семето
на светла лудост - дяволски свободна е.

А ти мълчиш. Май всичко е объркано?!
Но просто е. Прозрачно като истина - 
повтаряна, забравяна, изтъркана...
Върви си. За слепци не съм орисница.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??