Аз не съм предвидима, не съм от матрица,

не знаеш каква ще съм в ранни зори -

заспала в ръцете ти пееща чинка,

събуждам се хала с дъждовни очи.

Не съм приемлива, стандартна и скучна,

във мен са събрани прищявки и нрав.

Когато е тясно, отлитам със вятъра,

когато е мрак, съм Полярна звезда.

Изглеждам понякога твърде разбъркана,

момчешки безумна, без капчица страх,

и само след миг във ръцете ти пъргаво

се отпускам гальовно с очи на сърна.

Не си ме открил и в класьора ти празна съм,

разлистваш ме още с нескрит интерес,

жена щекотлива и някак достатъчна,

понякога зряла, а друг път дете.

Когато си идваш, отвътре на прага ти

неежедневна посреща те тя.

Не съм предвидима, такава прекрасна съм -

защото съм твойта обична жена.