Отдавна с теб не съм щастлива
и се чудя как така лесно заспиваш
върху коси, миришещи на зима...
Отдавна друг сънувам и желая,
а ти дори никак не се и замисляш
защо мъгла в очите си крия...
Отдавна мислено съм в друга стая
и в други ръце копнея да се будя,
а ти още вярваш, че съм изцяло твоя...
Отдавна не съм лудо влюбена,
симулирам пеперуди, играя пиеса,
а твоето "обичам те" ме следва
и...
не намирам сили да си тръгна...
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados