Любов, ти цял живот
тъй чакан гост, за мене винаги неканен.
И как веднъж не ме предупреди за твойто намерение?
Нима съм длъжна да те посрещам в моя дом,
по твое усмотрение.
Любов, ти цял живот нахална беше.
Аз трябваше до късна нощ със тебе да се занимавам.
Омръзна ми да те посрещам, чакам и изпращам.
Провалях планове заради тебе.
Любов, ти нямаш срам, да ми звъниш по всяко време.
Минаваше набързо, оставаше и за вечеря.
Споделяше и плачеше, празнуваше на воля, разхвърляше навсякъде. ...