Не съм светица...боже опази,
и суетата не е моята порода.
Понякога разпадам се във дни,
когато грешка ме улучва... нова!
Тогава се смалявам... до микрон.
Увисвам като капка на върха на цвете
и стичам се... не дишам...с амо стон
и разпиляна съм от ветровете.
Не ме мислете... ще се събера,
ще се зашия... ще порасна.
И в най-проклети времена
ще бъда! Няма да угасна! ...