Заради теб не съм същата

и заради теб усмивката я няма,

и  заради теб съм умислена,

в мисли потънала, сякаш ме няма.

И заради теб слънцето

сутрин сякаш по-различно изгрява

и вечер в мисли изгубена,

изпращам го отново в безкрая.

И винаги чакайки, търсейки

твоята човечност, която я няма.

Забравяш кой си?

Изгубваш се... и отново те няма.

Тичаш, луташ се из дебрите на ума ми,

търсиш отново усмивката ми,

усмивката ми, която я няма.

И отново там аз не съм същата,

и  заради тебе ме  няма.