Mitvans (Иванъ Митовъ)
232 4130
29 may 2019, 17:29  

Не съм те докосвал и с цвете дори III и IV 

  Poesía » De amor, Odas y poemas
655 6 5

                         III

 

Над нас са висши сили... и правда те раздават...

Бог с обич дълговечна добрия надарява,

а този, дето съди човешките погрешки

злините сам привлича с последствията тежки.

 

Аз имах от детинство приятели двамина –

по мачове на кино, все заедно – дружина,

когато чух сплетните и думите им скверни –

реших да се разделя с приятелите верни.

 

Но нека да започна в началото с два реда,

че моя пръв приятел животни взе да гледа.

Откакто се ожених, той слуховете сее...

семейство свое няма – като клошар живее.

 

Макар да бе добър строител бетонджия,

съдбата му поднесе нелека орисия;

в една студена зима подпали се клошарят...

но раната сърдечна се лесно на затваря.

 

И втория приятел от мене се отрече,

при среща поглед свежда – пресича отдалече...

И чуждо чедо храни... отскоро се пресели

далече зад воала в отвъдните предели.

 

Блажени са мъжете – любимци на жените,

щастлив живот живеят, спокойни са им дните.

Земята райско кътче и място за изява,

съдбата им предлага призвание и слава...

 

                             IV

 

Аз вярвам, че си нося дух чист и благопристоен

в делата – всеотдаен – за теб да съм достоен.

Сърцето ми влюбчиво е ден и нощ копняло,

но щастие във брака – до края не видяло.

 

Към думите ти, мила, с душа съм търпелива,

след лошите обноски, тя страда и се свива.

и питам се защо ли в черупка се затвори...

Животът ми отрежда не обич а раздори.

 

С прикритата насмешка – артистка си в шегата,

отхвърляш любовта ми, страдална е душата.

Със думи  потвърждаваш, че всичко е до време...

Любов когато няма, животът ни е бреме...

 

Критична, безразлична – пораждаше тревога;

тежи ми на сърцето, изправям се пред Бога.

Но вярвам ли във Него? Дали Го аз обичам?...

Кой може да ми каже защо по нея тичам?

 

                      *  *  *

До мене мълчаливо в свой свят незрим живееш...

Безрадостни са дните... Въздишаш и линееш...

Надеждата крепи ме... Но тя не проговаря.

"Продумай нещо, мила!"... Сърцето си затваря..

 

Мълчиш. От горделивост... "Подхранвайки омраза,

но вместо мене, мила, сама се ти наказа..."

Във службата работя, пресилено се смея...

"Нима така, о, Боже, до края ще живея?"

 

             (Следва)

 

 

 

 

 

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на Дочка, Красимира и Мариана за хубавите коментари! Поздрав от мен!
  • Иване, трогваща е твоята откровеност. Житейско, земно и райско в едно! Поздрави!
  • Откровена изповед, затрогваща със своята искреност!
  • Благодаря ти, Ангелче, за милите думи и на тези две части! Радвам се, че поемата ти харесва! Благодаря за подкрепата!
    Хубава вечер ти желая и щастие в живота!
    * * *
    Като на филмова лента минават спомените ми, оживяват пред погледа ми, сякаш всичко това току що се е случило.Ще ми се да бяха сън всички тези недоразумения, които правеха живота ни горчив и отдалечаваха щастието, за което всяко човешко сърце мечтае.
    * * *
    Благодаря ти, Стойчо, и на тебе! Както винаги откриваш най-съществените моменти в едно произведение! Благодаря ти за подкрепата!
    Хубава вечер и на тебе и много творчески успехи!
    * * *
    Благодаря и на Младен Мисана и на Юри за подкрепата!
  • "Нима така о,Боже,до края ще живея?"
    Това е свещен въпрос, който всеки човек в мигове на изпитание,носи в себе си...
    Поздравления,Иван!
    Чакам за продължение!
Propuestas
: ??:??