Не те гледам, а те сънувам,

не те чувам а слушам река...

не те обичам а те бленувам

и към тебе вървя,

 но не стигам,

а сърцето ми препуска в светлина...

Какво сега за мене е лъжа -

че без твоята любов изстивам,

когато те няма, си до мен...

когато си до мен сме двама...

когато ни няма, аз съм студен,

и да загубя нищо нямам,

точно затова оставам...

с теб!

Към тебе целият

препускам,

от трепета, когато  

вятърът те вкусва,

и за тебе мисля като за последно,

като за една звезда

в загиващата Вселена

на моята душа!