Обичах те, лъжа не е това,
дори е истина неуспорима,
Но ти не вярваш в моите слова,
нито в душата ми ранима.
Осъдена бях аз да те обичам
и да вярвам все на твоите лъжи,
предадена бях аз, но не отричам,
колко тежко е и как боли.
Защо ти никога не ме разбираш,
а държиш разбран да бъдеш ти,
сърцето ми безмилостно раздираш,
нима си мислиш че не ще скърби? ...